| Пантеонът изглежда доста добре за стара сграда на 1900 години, като се има предвид, че тя е най-големият неармиран бетонен купол в света. Може би това е така, именно защото не е бил подсилен, така че в него няма желязо, което да ръждясва и да се разширява – или може би защото римският бетон е по-различен от нещата, които използваме в строителството днес. Проучване, проведено от изследователи от Berkeley Lab, показва, че бетонът всъщност става по-здрав с течение на времето.
За разлика от съвременния бетон, който всъщност се свива, при което в него се отварят малки пукнатини в тях навлиза влага, римският бетон е направен от вулканична пепел. Това му позволява да се „самолекува“. Кристализацията постепенно свързва отделните частици и предпазва бетона от напукване по-нататък. Според Мари Джексън от Калифорнийския университет в Бъркли, „…хоросанът устоява на микро-пукнатините чрез кристализация на плочестия стретлингит – устойчив калциево-алуминиево-силикатен минерал, който подсилва интерфейсните зони и циментовата матрица“. Тези изменения възпрепятстват разпространението на пукнатини и запазват прилепналостта на микронно ниво, което от своя страна дава възможност на бетона да запази своята химическа устойчивост и структурната си цялост в сеизмично активната среда в продължение на хилядолетия. С две думи, римският бетон, направен от вулканична пепел, не само има много по-ниски въглеродни емисии, но е и много по-дълготраен. Джексън продължава в по-разбираем тон: „ко можем да намерим начини да включваме значителен обемен елемент от вулканичната скала в производството на специални бетони, бихме могли значително да намалим въглеродните емисии, свързани с производството им, и да подобрим тяхната дълготрайност и механична устойчивост във времето“. Изработването на циментови материали генерира около 7% от CO2 емисиите в света всяка година. Може би е дошло време за промяна?! |
||
2014-12-30
|
0%
Leave a Comment