Свидетели сме на може би най-бързата промяна в глобалните енергийни системи в историята. През 2020 г. новите слънчеви фотоволтаици и вятърни централи съставляват 75% от глобалния нетен капацитет за ново поколение. Това сочат данните на Международната агенция за възобновяема енергия, цитирани от Renew Economy. Новият фотоволтаичен и вятърен капацитет е 10 пъти по-голям от нетния нов хидро и въглищен капацитет. Той е 100 пъти по-голям от нетния нов ядрен, улавяне и съхранение на въглерод, биоенергия, геотермална, слънчева топлинна и енергия от вълните на океана. Сериозните темпове на растеж при внедряването на ВЕИ са необходими за други технологии заради ниските емисии и улавяне. Фотоволтаичните и вятърните централи се произвеждат от огромни производствени линии и произвеждат евтина електроенергия. От Международната енергийна агенция наскоро заявиха, че „при проектите с ниски разходи, финансиращи висококачествени ресурси, слънчевата енергия сега изглежда е най-евтиният източник на електричество в историята“. Глобалният ресурс за слънчева и вятърна енергия е значително по-голям от глобалните енергийни изисквания. Глобалните лидери на глава от населението при внедряването на нов капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници през 2020 г. са Холандия, Австралия и Норвегия. Тези три пазара внедриха нови възобновяеми енергийни източници на глава от населението 10 пъти по-бързо спрямо средния глобален ръст и 3 пъти по-бързо, спрямо развитието на пазарите в Китай и САЩ. Австралия има най-голям инсталиран фотоволтаичен капацитет на глава от населението, изпреварвайки Германия, Нидерландия, Япония и Белгия. Тъй като австралийският слънчев ресурс в населения югоизток е с 30-50% по-добър от този в другите страни от списъка, Австралия е далеч напред като водещата страна по отношение на генерираната слънчева енергия на глава от населението, а също и по скоростта на слънчево разгръщане на ВЕИ. Бързото покачване на доминирането на слънцето и вятъра в изграждането на производствени мощности има огромни последици за траекториите на парникови емисии чрез изместване на изкопаемите горива (именно те причиняват три четвърти от глобалните емисии). Фотоволтаичните и вятърните централи могат лесно да декарбонизират електрическите системи. Електрификацията на повечето сухопътни превози (чрез електрически превозни средства) и отопление (чрез електрически термопомпи и електрически пещи) е относително ясна, като се използва съществуващата широко разпространена технология. Неотдавнашен документ показва, че производството на електроенергия конретно в Австралия трябва да се удвои, за да се декарбонизират тези сектори. Това би премахнало 69% от емисиите без значително въздействие върху цените на електроенергията. За да се изпълни тази задача до 2040 г., степента на внедряване на PV и вятър ще трябва да се удвои от 7 GW през 2020 г. на 14 GW годишно. Това няма да е толкова трудно, като се има предвид, че степента на внедряване през 2015 г. е била само 1 GW годишно.
Източник: https://3e-news.net